Ръждясаха ми чувствата. Ръждясаха.
И даже малко завист ме гризе.
Разправят, че заспивала под пясъка,
тъй както спяло мъничко дете.
Ръждясаха ми сълзите, горчивите.
Ако ще режат, нека да е друг.
Аз малко ли изплаках през годините
гнездо докато свих на този юг..?!
Ръждясаха ми мислите и стъпките.
Пристигането пак ми се отлага.
Виж, по характер съм си дръпната
Същинска и отровна баба Яга.
Ръждяса ми душата от отричане.
Аман-заман, привършиха любовите.
Ерозия на всичкото обичане.
И вие, няма в мен какво да ровите.
04.12.2015 г.
Показват се публикациите с етикет поезия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет поезия. Показване на всички публикации
петък, 4 декември 2015 г.
събота, 14 ноември 2015 г.
Анфас
Колко му е, пръстов отпечатък
давам, даже косъм от бретона.
Отговорът ми ще бъде кратък.
Слагам си усмивката за броня.
Отговорът ми ще бъде кратък.
Слагам си усмивката за броня.
А сега за мен , съвсем накратко:
как с фалшив анфас да те харесам?!
Пусто възпитание от татко,
Пусто възпитание от татко,
почеркът ми подреден и вчесан.
Но, да знаеш, сещам се за патка.
Някакси със стих не се римува.
По интригата, когато му е сладка
ще познаеш някой колко точно струва.
Етикети:
поезия
вторник, 16 юни 2015 г.
Сезонно
Сезонът на разделите започна.
Тук средностатистически вали.
Изкъртиха тръбата водосточна.
Водата си намери път, попи.
Където си разливал прясно мляко,
една окръжност в мен е на петна.
Играчката от ъгъла ти трака
със азбуката ни от А до Я..
Онази тясна ризка на райета
в леглото ме прегръща с цял ръкав.
Измина от сезона една трета.
Разбирам, че се храниш и си здрав.
Попитай, ако искаш, рано сутрин
роса, защо по миглите ми има.
Остава само някой да ме бутне!
Светът се състои от двама- трима..
16.06.2015 г.
София
Тук средностатистически вали.
Изкъртиха тръбата водосточна.
Водата си намери път, попи.
Където си разливал прясно мляко,
една окръжност в мен е на петна.
Играчката от ъгъла ти трака
със азбуката ни от А до Я..
Онази тясна ризка на райета
в леглото ме прегръща с цял ръкав.
Измина от сезона една трета.
Разбирам, че се храниш и си здрав.
Попитай, ако искаш, рано сутрин
роса, защо по миглите ми има.
Остава само някой да ме бутне!
Светът се състои от двама- трима..
16.06.2015 г.
София
Етикети:
поезия
понеделник, 22 декември 2014 г.
Предколедно
Имало безплатен дядо Коледа.
Без пари шейната му се носи.
Цял живот нали това съм молела,
отговор на простички въпроси.
Казват, че се шири немотията.
Скъпа ни излезе тази зима.
Думите изгарят ми хартията.
Аз, все още съм така ранима.
Знам ли как, не ми се свършват чувствата.
Харча, а купът не намалява.
В гърлото ми се стопява буцата.
Вярвам, че и Дяволът прощава.
Вярвам, че във всеки срещнат минувач
мога коледно да се прекръстя.
И тогава той, като добър орач
в мен ще стъпва винаги на пръсти.
22.12.2014 г.
Без пари шейната му се носи.
Цял живот нали това съм молела,
отговор на простички въпроси.
Казват, че се шири немотията.
Скъпа ни излезе тази зима.
Думите изгарят ми хартията.
Аз, все още съм така ранима.
Знам ли как, не ми се свършват чувствата.
Харча, а купът не намалява.
В гърлото ми се стопява буцата.
Вярвам, че и Дяволът прощава.
Вярвам, че във всеки срещнат минувач
мога коледно да се прекръстя.
И тогава той, като добър орач
в мен ще стъпва винаги на пръсти.
22.12.2014 г.
Етикети:
поезия
понеделник, 20 октомври 2014 г.
Защо ти пиша от разстояние..?
Толкова тъжно ми става без стихове,
толкова тъжно, че сън не ме хваща.
Имам си пад, но си имам и пикове.
Вечно се чеша от някаква краста.
Ти се пази, че с този кръст към Голгота
както съм тръгнала, всичко повличам.
И да успееш, пак ще бъдеш на йота.
Точно теб измежду всички обичам.
Хич не ме питай, когато сме заедно,
защо ти пиша от разстояние.
Синьото в мен е от теб и е крадено.
Нека и аз да имам сияние..!
Ако сплетем пръсти, ако е речено,
ще те видя как смелчак ще го даваш.
Слушай, за теб става много напечено!
Да знаеш, прекрачиш ли ме - оставаш!
20.10.2014 г.
толкова тъжно, че сън не ме хваща.
Имам си пад, но си имам и пикове.
Вечно се чеша от някаква краста.
Ти се пази, че с този кръст към Голгота
както съм тръгнала, всичко повличам.
И да успееш, пак ще бъдеш на йота.
Точно теб измежду всички обичам.
Хич не ме питай, когато сме заедно,
защо ти пиша от разстояние.
Синьото в мен е от теб и е крадено.
Нека и аз да имам сияние..!
Ако сплетем пръсти, ако е речено,
ще те видя как смелчак ще го даваш.
Слушай, за теб става много напечено!
Да знаеш, прекрачиш ли ме - оставаш!
20.10.2014 г.
Етикети:
поезия
събота, 18 октомври 2014 г.
На пряка разстояние
Когато съм поставена в затвор
и мислите ми само те докосват,
недей забравя, всичко е простор!
Телата са тела и се износват...
Нали разбираш, много ми тежи,
че пак стоя на пряка разстояние.
И този миг така се удължи,
на Господ даже стана достояние...
Но, ти ще спиш спокойно в моя дом!
В очите ми ще си прочиташ приказка.
Пораснеш ли, на стария балкон
ще те очаквам старичка и нисичка...
Когато на душата ми гладът
се усмири от твоето присъствие,
ще знам, че там, където е студът
е всичко всъщност обич и напътствие...
18.10.2014 г.
и мислите ми само те докосват,
недей забравя, всичко е простор!
Телата са тела и се износват...
Нали разбираш, много ми тежи,
че пак стоя на пряка разстояние.
И този миг така се удължи,
на Господ даже стана достояние...
Но, ти ще спиш спокойно в моя дом!
В очите ми ще си прочиташ приказка.
Пораснеш ли, на стария балкон
ще те очаквам старичка и нисичка...
Когато на душата ми гладът
се усмири от твоето присъствие,
ще знам, че там, където е студът
е всичко всъщност обич и напътствие...
18.10.2014 г.
Етикети:
поезия
неделя, 14 септември 2014 г.
Сутляша, клетва за любов
Та ти си точно толкова добър,
на мене колкото не ми достига.
Сърцето ти - един червен чадър.
Изчезналата тайна, древна книга.
За теб бих разгласила на света,
но всеки втори вдига шум напразно.
От думите си всички ще спестя,
особено “любов“, която дразни.
И никой няма нищо да прозре
на мама, ако хапна от сутляша.
Във купичка, с канела, индрише.
Обичам този вкус на тайна. Наша.
Тъй може някой тук да въведе
сред хаоса от скупчени въпроси,
щом срещнат се момиче и момче
канела тя, той - индрише да носи.
15.09.2014 г.
Етикети:
поезия
неделя, 27 юли 2014 г.
Когато ти не можеш да ми пишеш
За тази вечер туй било орисано!
Среднощното небе е тих товар...
А аз със безразборното си писане,
изнервила последният комар...
Когато не пожали дъжд неделята,
до мен проплаква всеки кръгъл час...
Онази болест, казвам ѝ “хиената“
от погледът ти пада във несвяст...
Тогава знай, че в нямото мълчание
отлично разпознавам твоят глас...
Което е за другите страдание,
е щастие, повярвало на нас...
27.07.2014 г.
Среднощното небе е тих товар...
А аз със безразборното си писане,
изнервила последният комар...
Когато не пожали дъжд неделята,
до мен проплаква всеки кръгъл час...
Онази болест, казвам ѝ “хиената“
от погледът ти пада във несвяст...
Тогава знай, че в нямото мълчание
отлично разпознавам твоят глас...
Което е за другите страдание,
е щастие, повярвало на нас...
27.07.2014 г.
Етикети:
поезия
вторник, 24 юни 2014 г.
Изригвания
На тези, които няма да се познаят!
От думите ви хвърлени на вятъра
жестоко въздухът ми натежа.
Там някъде, където в мен е кратера
от вярата ми нещичко умря.
Не ви се сърдя, даже си се чудя
при толкова премерени лъжи,
как мога да обичам до полуда
дори, когато въздухът тежи!
Нима не знаехте, че отпечатък
оставяме, когато се кълнем?
Животът ни наистина е кратък,
но егото с такъв голям обем..!
Под безпристрастни, мънички усмивки
заравяте във пясъка глава.
Да, задникът ви лъснал е пред всички,
но въздухът...не ви ли натежа?!..?!
25.06.2014 г
От думите ви хвърлени на вятъра
жестоко въздухът ми натежа.
Там някъде, където в мен е кратера
от вярата ми нещичко умря.
Не ви се сърдя, даже си се чудя
при толкова премерени лъжи,
как мога да обичам до полуда
дори, когато въздухът тежи!
Нима не знаехте, че отпечатък
оставяме, когато се кълнем?
Животът ни наистина е кратък,
но егото с такъв голям обем..!
Под безпристрастни, мънички усмивки
заравяте във пясъка глава.
Да, задникът ви лъснал е пред всички,
но въздухът...не ви ли натежа?!..?!
25.06.2014 г
Етикети:
поезия
петък, 28 март 2014 г.
Deja vu
С представа за върховното си щастие
и този ден съм сгънала на две.
Заставам за поредното причастие
с лице към други, нови грехове.
Довечера, когато съм разкаяна,
а земетръсът е утихнал тук,
пак него чакам, без да съм поканена
макар това да смазва ,като чук.
Вземете проба само за доверие,
че другите неща ще са лъжа.
Кълна се: Не, не вярвам, но на серии
на рамото му тайничко лежа.
Кълна се, че погледна ли в очите му
ще бъда най - греховната жена!
А може би от страх, че той е deja vu
отблъсквайки го именно греша?!
28.03.2014 г.
и този ден съм сгънала на две.
Заставам за поредното причастие
с лице към други, нови грехове.
Довечера, когато съм разкаяна,
а земетръсът е утихнал тук,
пак него чакам, без да съм поканена
макар това да смазва ,като чук.
Вземете проба само за доверие,
че другите неща ще са лъжа.
Кълна се: Не, не вярвам, но на серии
на рамото му тайничко лежа.
Кълна се, че погледна ли в очите му
ще бъда най - греховната жена!
А може би от страх, че той е deja vu
отблъсквайки го именно греша?!
28.03.2014 г.
Етикети:
поезия
четвъртък, 13 март 2014 г.
Бяло поле
Докато съм в това бяло поле
съм свободна да пиша стихове.
Да си мисля, ти откъде се взе?
Защо живота прави трикове...
Присъстваш на цялата страница,
а вечерта полета чертае.
Превъртя ли, щраквам катанеца
и веднага си хващам трамвая...
Това, което изричаш трудно,
точно сега му е времето.
Знаеш ли, в този един час е чудно,
защо ли ти изписвам името...?!
13.03.2014 г.
съм свободна да пиша стихове.
Да си мисля, ти откъде се взе?
Защо живота прави трикове...
Присъстваш на цялата страница,
а вечерта полета чертае.
Превъртя ли, щраквам катанеца
и веднага си хващам трамвая...
Това, което изричаш трудно,
точно сега му е времето.
Знаеш ли, в този един час е чудно,
защо ли ти изписвам името...?!
13.03.2014 г.
Етикети:
поезия
вторник, 4 март 2014 г.
Вятър във врата
Задишал ми е вятър във врата
и сутрин от кафето ми отпива.
Живея тайно, само от дъха
по кожата ми тръгнал да попива...
Не знам къде по този свят е бил,
когато съм препускала обратно?
Посоките ми в себе си е свил.
Повтарям го, повтарям многократно...
Усещам как въздъхва по обяд.
Разплита ме, като кълбо от прежда.
Отгатнал ми е истинският цвят.
Мълча го, като мъничка надежда...
Разбира се, утайката във мен
отчита всеки удар на сърцето,
а гробът ми е онзи стар герен,
където се оглежда и небето...
04.03.2014 г.
и сутрин от кафето ми отпива.
Живея тайно, само от дъха
по кожата ми тръгнал да попива...
Не знам къде по този свят е бил,
когато съм препускала обратно?
Посоките ми в себе си е свил.
Повтарям го, повтарям многократно...
Усещам как въздъхва по обяд.
Разплита ме, като кълбо от прежда.
Отгатнал ми е истинският цвят.
Мълча го, като мъничка надежда...
Разбира се, утайката във мен
отчита всеки удар на сърцето,
а гробът ми е онзи стар герен,
където се оглежда и небето...
04.03.2014 г.
Етикети:
поезия
вторник, 25 февруари 2014 г.
Среднощно
Потъва ми пантофката, а ти
писма в бутилка всяка вечер пишеш...
И вече чакам да се свечери,
до мен да седнеш тихо и да дишаш...
Когато питаш, все отзад - напред
разказвам, без отчетност да си водя...
Прахосвам и бурканчето си с мед,
за всичките надежди във колода...
И уж си крия тайните, пък на -
една след друга бавно ги разлистваш...
Ако не може да съм ти звезда,
защо започваш вечер да ми липсваш...?
26.02.2014 г
писма в бутилка всяка вечер пишеш...
И вече чакам да се свечери,
до мен да седнеш тихо и да дишаш...
Когато питаш, все отзад - напред
разказвам, без отчетност да си водя...
Прахосвам и бурканчето си с мед,
за всичките надежди във колода...
И уж си крия тайните, пък на -
една след друга бавно ги разлистваш...
Ако не може да съм ти звезда,
защо започваш вечер да ми липсваш...?
26.02.2014 г
Етикети:
поезия
неделя, 16 февруари 2014 г.
Салто - мортале
Пусти улици, безинтересни хора.
А така искам някой да ме шокира!
Да ме извади от съня, от затвора
и вечер в душата ми да се прибира.
Да ме стресне с някакво салто - мортале,
без да знае колко за него ми пука.
В прастарата ми душа - истинско хале
да си намери една малка пролука.
Имам още много, много за учене.
Ще се харесвам лоша, ще се простирам
отвъд сенките - разкъсващи кучета...
Имам и още време да се шокирам.
Пусти улици, безинтересни хора..
Липсва ми само едно салто - мортале!
Едно цъфнало цвете сутрин, на двора
и небе, което с теб ще създаваме.
14.02.2014 г.
А така искам някой да ме шокира!
Да ме извади от съня, от затвора
и вечер в душата ми да се прибира.
Да ме стресне с някакво салто - мортале,
без да знае колко за него ми пука.
В прастарата ми душа - истинско хале
да си намери една малка пролука.
Имам още много, много за учене.
Ще се харесвам лоша, ще се простирам
отвъд сенките - разкъсващи кучета...
Имам и още време да се шокирам.
Пусти улици, безинтересни хора..
Липсва ми само едно салто - мортале!
Едно цъфнало цвете сутрин, на двора
и небе, което с теб ще създаваме.
14.02.2014 г.
Етикети:
поезия
събота, 4 януари 2014 г.
Изповедта на един пес
Той е хукнал от рано на лов,
а пък аз съм му вярното куче.
Двете ми очи - пълни с любов
и сърцето ми, цялото - ручей.
Колко улов ще имам за днес?
През мъгла ще пробиват душите.
Щом по облак се пада на пес,
да оголвам по малко венците..?
И с език все изплезен навън
на животът вкусът разпознавам.
Той е хукнал, а аз съм без сън,
на подялба щом все се надявам.
Знам, че после, качил крак връз крак
ще ми среше кафявият косъм.
Ще свари кокал под похлупак
за мен, колкото мога да нося.
И преди да заспи уморен
ще избухне в очите му пламък.
Под това небе няма роден
човек с куче, а сърце от камък.
04.12.2014 г.
а пък аз съм му вярното куче.
Двете ми очи - пълни с любов
и сърцето ми, цялото - ручей.
Колко улов ще имам за днес?
През мъгла ще пробиват душите.
Щом по облак се пада на пес,
да оголвам по малко венците..?
И с език все изплезен навън
на животът вкусът разпознавам.
Той е хукнал, а аз съм без сън,
на подялба щом все се надявам.
Знам, че после, качил крак връз крак
ще ми среше кафявият косъм.
Ще свари кокал под похлупак
за мен, колкото мога да нося.
И преди да заспи уморен
ще избухне в очите му пламък.
Под това небе няма роден
човек с куче, а сърце от камък.
04.12.2014 г.
Етикети:
поезия
четвъртък, 2 януари 2014 г.
Вяра
Защо ми са насреща светофарите?
Аз цял живот пресичам на червено.
Любимите ми кътчета са гарите.
Посоките, с табелка: Забранено!
Сърцето ме боли от ошипяване,
но вече съм намерила колая:
На всичко майката му е - раздаване!
Не слагам точка, нито запетая.
И няма как да срещнеш в мен разбиране.
ако под тебе кожата ми съхне.
Прането е изпрано, за простиране.
Живот обаче някой да му вдъхне!
Пресичам, а насреща светофарите
не знаят, че пресичам на червено.
Това е недостатъкът на вярата -
умирам, а живея, несъмнено.
02.01.2014 г.
Аз цял живот пресичам на червено.
Любимите ми кътчета са гарите.
Посоките, с табелка: Забранено!
Сърцето ме боли от ошипяване,
но вече съм намерила колая:
На всичко майката му е - раздаване!
Не слагам точка, нито запетая.
И няма как да срещнеш в мен разбиране.
ако под тебе кожата ми съхне.
Прането е изпрано, за простиране.
Живот обаче някой да му вдъхне!
Пресичам, а насреща светофарите
не знаят, че пресичам на червено.
Това е недостатъкът на вярата -
умирам, а живея, несъмнено.
02.01.2014 г.
Етикети:
поезия
неделя, 29 декември 2013 г.
От тебе искам - до насита!
Не ми се спи, не ми се ляга,
но времето така напредна.
Луната взе да се протяга
и в моето легло си легна.
Отново тази нощ ще светя,
животът ми е като факла.
Сърцето ми - една комета
в гърдите ми - прастара ракла.
Присядам, като кост от риба,
във гърлото на нощ ранима.
И имам, и съвсем не стига.
Ще те превръщам тихо в рима.
Ще те наръся по куплети,
ще си сверявам с тебе дните.
За мен, когато Бог се сети,
от тебе искам - до насита!
Не ми се спи, не ми се ляга,
когато този свят пропада.
Един беззъб и зъл бродяга,
а ти - изстрадана награда.
30.12 2013 г.
но времето така напредна.
Луната взе да се протяга
и в моето легло си легна.
Отново тази нощ ще светя,
животът ми е като факла.
Сърцето ми - една комета
в гърдите ми - прастара ракла.
Присядам, като кост от риба,
във гърлото на нощ ранима.
И имам, и съвсем не стига.
Ще те превръщам тихо в рима.
Ще те наръся по куплети,
ще си сверявам с тебе дните.
За мен, когато Бог се сети,
от тебе искам - до насита!
Не ми се спи, не ми се ляга,
когато този свят пропада.
Един беззъб и зъл бродяга,
а ти - изстрадана награда.
30.12 2013 г.
Етикети:
поезия
четвъртък, 28 ноември 2013 г.
Вяра да нямаш!
Понякога само пробвам да пиша,
колкото тежък товар да сваля.
Колкото парата да се издиша,
почна ли много да вря и кипя.
Измамно нали, безукорно кротка?
Вяра да нямаш! Такава жена
има животите седем - на котка.
Постига, каквото иска сама.
Понякога само пробвам да плача,
колкото мъката да изтече.
Не се страхувай, не знаеш илача.
По женски все пак, е по икенде.
Измамно изглеждам, праволинейно.
Вяра да нямаш! Така ще сгрешиш!
Вземам решенията ненадейно.
Теб ти се пада, да ме измълчиш.
28,11.2013 г
колкото тежък товар да сваля.
Колкото парата да се издиша,
почна ли много да вря и кипя.
Измамно нали, безукорно кротка?
Вяра да нямаш! Такава жена
има животите седем - на котка.
Постига, каквото иска сама.
Понякога само пробвам да плача,
колкото мъката да изтече.
Не се страхувай, не знаеш илача.
По женски все пак, е по икенде.
Измамно изглеждам, праволинейно.
Вяра да нямаш! Така ще сгрешиш!
Вземам решенията ненадейно.
Теб ти се пада, да ме измълчиш.
28,11.2013 г
Етикети:
поезия
Хипербола
Ръцете ме сърбят за чудеса.
Магиите ми винаги се случват.
Големи, като грахови зърна.
Със сила на куршум, да те продупчат.
Под пластовете мек и пухкав сняг,
когато си самичък си загубен.
А всъщност, аз съм истински глупак!
Характерът ми даже не е труден.
Да знам, че нямаш грам идея как
облечена, пред теб съм чисто гола.
Отварата ми е от пащърнак.
Магиите ми - чиста хипербола.
Какво, нали не вярваш в чудеса?!
По Коледа дори да ти се случат,
ще бъдат малки, грахови зърна
със сила на куршум, да те продупчат.
28.11.2013 г.
Магиите ми винаги се случват.
Големи, като грахови зърна.
Със сила на куршум, да те продупчат.
Под пластовете мек и пухкав сняг,
когато си самичък си загубен.
А всъщност, аз съм истински глупак!
Характерът ми даже не е труден.
Да знам, че нямаш грам идея как
облечена, пред теб съм чисто гола.
Отварата ми е от пащърнак.
Магиите ми - чиста хипербола.
Какво, нали не вярваш в чудеса?!
По Коледа дори да ти се случат,
ще бъдат малки, грахови зърна
със сила на куршум, да те продупчат.
28.11.2013 г.
Етикети:
поезия
вторник, 19 ноември 2013 г.
Адаптация
Напоследък ви пиша на крак.
Някак, все ми се случва в метрото.
Път пресича ми бял котарак.
Вярвам в бъдещето и в доброто.
По очукан и груб тротоар
трака сънено мойта надежда,
Както някой премръзнал клошар,
само с едно око ме поглежда.
И докато ви пиша на крак,
колко много вода е изтекла!
Просто, хванах последният влак.
От тогава съм поомекнала...
19.11.2013 г.
Някак, все ми се случва в метрото.
Път пресича ми бял котарак.
Вярвам в бъдещето и в доброто.
По очукан и груб тротоар
трака сънено мойта надежда,
Както някой премръзнал клошар,
само с едно око ме поглежда.
И докато ви пиша на крак,
колко много вода е изтекла!
Просто, хванах последният влак.
От тогава съм поомекнала...
19.11.2013 г.
Етикети:
поезия
Абонамент за:
Публикации (Atom)
