Толкова тъжно ми става без стихове,
толкова тъжно, че сън не ме хваща.
Имам си пад, но си имам и пикове.
Вечно се чеша от някаква краста.
Ти се пази, че с този кръст към Голгота
както съм тръгнала, всичко повличам.
И да успееш, пак ще бъдеш на йота.
Точно теб измежду всички обичам.
Хич не ме питай, когато сме заедно,
защо ти пиша от разстояние.
Синьото в мен е от теб и е крадено.
Нека и аз да имам сияние..!
Ако сплетем пръсти, ако е речено,
ще те видя как смелчак ще го даваш.
Слушай, за теб става много напечено!
Да знаеш, прекрачиш ли ме - оставаш!
20.10.2014 г.
понеделник, 20 октомври 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар