вторник, 19 ноември 2013 г.

Адаптация

Напоследък ви пиша на крак.
Някак, все ми се случва в метрото.
Път пресича ми бял котарак.
Вярвам в бъдещето и в доброто.

По очукан и груб тротоар
трака сънено мойта надежда,
Както някой премръзнал клошар,
само с едно око ме поглежда.

И докато ви пиша на крак,
колко много вода е изтекла!
Просто, хванах последният влак.
От тогава съм поомекнала...

19.11.2013 г.

4 коментара:

Любомир Николов каза...

Ти виж след десет дни да си във форма, че без теб каква ще е моята платформа!

Vanya каза...

Любо, сигурна съм, че си ме надценил. Та нима бих могла аз да говоря за автор, като теб!
Ако си глътна граматиката, ще ти ударя една целувка, а ти ще ми дадеш автограф. :)

Любомир Николов каза...

Леле, какво ме чака! Много грозно пиша, да взема да ти отвърна със същото, ще е по-добре! Поздрави и лека вечер, Ваня!

Vanya каза...

Поздрави, приятелю! :*

Публикуване на коментар

 
Wordpress Theme by wpthemescreator .
Converted To Blogger Template by Anshul .