Показват се публикациите с етикет Посвещения. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Посвещения. Показване на всички публикации

четвъртък, 22 август 2013 г.

Дявол да ни вземе!

На Митко!

Махни го този поглед на любим!
Пораснахме, не ни боли от нищо.
Душата ми е като Хирошима
след бомба, търси смисълът си свисше.

От мен не чакай никакви слова!
Мълча любовите си до последно.
Нали отряза моята глава?!
Изчезна и сърцето ми безследно.

Не скитам вече нощем, имам дом.
Прибирам се след точката. Веднага!
Да, в чашата ми още има ром,
останал от безславната ни сага.

Махни го този поглед на любим!
Каквато съм глупачка ще омекна.
В различен сън, със други хора спим.
Дори и аз успях да го пресметна!

Когато разберем, че да боли
е смисълът на всичкото въртене,
един на друг нали ще си простим?
А до тогава - Дявол да ни вземе!

21.08.2013
Ваня Апостолова

събота, 20 юли 2013 г.

Така да ѝ отива, да е такава!

На Роси!

Така да ѝ отива, да е такава!
Босонога и загоряла от Слънцето.
По момчешки, да вдига голяма врява:
“Не различаваш репея от жълтурчето!“

Да връзва на маковете поличките,
да бъде в червено и цялата - мистика.
Без страх да превзема планети - всичките!
Макар после да ѝ дръпнат една критика.

Присвива леко очите си котешки,
щом търсиш под вола теле - на ти Лисана!
С два пръста може да свири, по хлапешки.
Вечер да забърка нещо вкусно в тигана.

Знае жита да си сплита в къдриците.
Отива ѝ дяволски! И отзад, и отпред.
Просторът е неин. Тя е от птиците.
Превзела Югът, със Светът е на тет-а-тет.

Току ме замеря по мръкнало с мисли,
заспя ли - ще хукне след някакви истини.
Понякога само така ще се вкисне,
че после се вижда в голямото чистене.

Така да ѝ отива, да е такава!
Босонога и загоряла от Слънцето.
Тичам след нея, по небесна морава.
Кой ще ти гледа репея и жълтурчето?!

20.07.2013 г

сряда, 17 юли 2013 г.

На четиридесет и...осем!

На Валя!

Когато поживееш, като мен
и станеш на четиридесет и...осем!
Поглеждаш ги - серсемин до серсем,
полазили по всеки твой бял косъм.

Ще си погребала поне мечта,
как сутрин да те буди с две целувки.
Усмихваш се на всяка суета
и става ти коя да е обувка.

Резетата не пускаш и сама
редиш по покрива си керемиди.
Където текло е - тече вода.
Ти чак сега участваш във кориди!

Макар, че си от злато и блестиш,
на хората ситата са без дупки.
Така, сама оставаш да цериш,
където си изприщена от пъпки.

Е, просто разсъждавам си на глас,
докато ти нарежеш зарзавата.
Животът е полуизпушен фас
и все ти прави дупка на петата.

Работиш и се блъскаш, като мен.
А виж - в очите ти синчец пониква!
Родена си с душата на бохем,
а въшката в главата ти - да свиква!

Когато поживееш, като мен
и станеш на четиридесет и...осем!

17.07.2013 г.

сряда, 8 май 2013 г.

В окопа

На Тома!

Поставя ме във малкият си джоб.
С размерите си, все в джобове влизам.
Последният превърнах на окоп
наклонен, като кулата на Пиза.

Ще кажеш, как изобщо се държи,
щом чуждата вода го подкопава?!
Опъват ѝ се само две греди,
софийска, междублокова морава.

По спомен, всяка нощ, като шрапнел
пробива ми челото, по средата.
Копая си спасителен тунел
така, че да ми свърже двата свята.

Приключи ли студената война,
на кестени, когато замирише,
ако не съм с отрязана глава,
тогава веждите ще си изпиша.

08.05.2013 г.


вторник, 19 февруари 2013 г.

* * *

На Цветана Банкова,
Дани Ангелова - Динас и
Владимира Михова!

Днес ме правят на вили - могили.
За това са виновни и трите.
Те ми взеха последните сили.
Гледай, как ми нагазват водите...

Все прецапвам напряко просото.
Зад гърба си селата изгарям.
Тихомълком дошли тук - в селото,
за да видят как мъжки я карам...

Тайно били са влюбени в мене.
/Не, че аз съм вода ненапита./
И използвали всичкото време,
да си бъркат магията скрита...

Аз им нося отдавна печата.
/и изяждам запаса с локума :)/
Те са всичко. И двата ми свята.
Чак загубих и ума и дума...

18.02.2013 г

неделя, 13 януари 2013 г.

На един Ангел

На Цветана Банкова!
Честит рожден ден, Цвети!
Обичам те!

Разкрих те, скъпа! Вече знам коя си.
И знам, че ще отричаш до последно.
Сънувах те и с тебе бях в съня си,
а после си изчезнала безследно.
Направила си крачка зад екрана.
И толкова далече си и близко...
Изпратих ти най - страшната покана:
приятелство, което да е истинско.
Крада от рафта няколко прашинки.
За спомен, по очите да ми дращят.
Изпращам ти в писма, по две калинки
ръцете си, които твойте хващат.

13.01.2013 г

неделя, 30 декември 2012 г.

Ч.Р.Д. майчице!

Да можех да прескоча преградите
на човешкото, пълно безумие
бих дошла непременно, повярвай ми!
И не бих имала нужда от думи...

31.12 2012 г

четвъртък, 6 декември 2012 г.

Честит рожден ден!

Здраве, любов и все да бъдеш добре!
На Иван!

Сънувам от дни, на бял лист, че ти пиша
и дума по дума нареждам писмо...
Но щом се събудя разбирам - сълзи са,
на плика засъхнали, вместо клеймо...

Сто процента модерно и виртуално
и тази година ще ти честитя...
На стената ти стих ще лепна нахално,
но прости ми, това е от възрастта!

Прости, че баналности пак пожелавам:
Здраве, любов и все да бъдеш добре!
Да, знам, че работиш. Аз също ще ставам.
Унесе ме чашата черно кафе...

Прегръщам те силно, докато паркирам.
Нека целият свят се чувства мой гост!
Във всяка секунда висш смисъл намирам.
Честит да си, вдигам поредният тост!

27.08.2012 г

събота, 24 ноември 2012 г.

Седемнайсет пеперуди

На моите пеперуди!


От вятър са косите им тъкани.
Сърцата им от Слънце и звезди.
Очите им горещи са вулкани
и луди са, но всички са сестри.

Нозете им ухаят на скалата
превземана от всяка всеки ден.
Усмивката им бисерна с вълната
пристигна нежно също и до мен.

Крилете, седемнайсет пеперуди
изплетоха си в нощите сами.
И рано сутрин някоя се буди
кафе и чай за другите вари.

И късно вечер някоя остава
избърсвайки последната сълза.
Не, няма друга приказка такава
за приятелството и любовта.

Ръцете им са праскови узрели,
а скута им поръсен с розов цвят.
Душите им са облачета бели
и цветни те не стъпват, а летят.

И всички пеперудени закони
задвижват и владеят този свят.
Той с мрежата си глупаво ги гони
като последен, неразбрал чудак.

17.04.2012 г

За смъртта и живота

На Виолета Маринова Негованова!

Животът е миг и нежна въздишка.
Безплатен подарък, безценен и скъп.
Рисува си всеки в своята книжка
и изпит е само човешкият път.

Как твоята мъка става и моя?
Невидими нишки ни свързват. Късмет.
Аз спирам заедно с теб на завоя.
Умирам, когато умира човек.

Засмея се смело, пристига смъртта
зад лявото рамо да ми наднича.
Отдясно животът ми дава ръка,
учи ме как се безсмъртно обича.

И мога да дишам със тази любов,
денят ми разхвърлян щом го окриля.
И може да бъде светът чисто нов,
непознатият щом брат тук намира.

15.04.2012 г

вторник, 20 ноември 2012 г.

Пътник

На Анна!


От пръст и вода съм аз сътворена,
но корен в земята не си съхраних.
Има място и за мен в чернозема.
Аз съм последният и първият стих.

Пътник такъв съм - от гара на гара.
Къде по - кратко и по - дълго стоя.
Щом изиграя си своята роля,
значи време дошло е да продължа.

Точната дата за връщане нямам
и броя на всичките спирки не знам.
Дали стигнах вече? Точка не слагам.
Воювам да имам път още до там.

Влакове много край мен профучаха.
Видях пътници с тежко болни сърца.
До един всичките в мен разпознаха
свой ангел - хранител и своя сестра.

Умора преди да ме завладее,
преди на последната гара да спра
искам да знам моят ангел къде е?
Той винаги бил е с различни лица.

01.04.2012 г.

събота, 17 ноември 2012 г.

Усмивчице моя

На Величка Русева!

Още хората тук сме щастливи
и до нас достига още вода.
Гнезда топли са птиците свили,
разкриват земни безброй чудеса.

Ти, Усмивчице моя си чудна
и мълчалива, когато седиш.
Съвестта ти по - важно е будна.
Аз дълго гледам след теб щом заспиш.

Хайде, литвай към твоето лято.
Нали съм силна, над тебе ще бдя.
Не е имало нещо по - свято
на тази планета от любовта.

Още хората тук сме щастливи
и да протегна ръка съм до теб.
Попътен вятър нека ти свири!
Усмивчице моя, тръгвай! Напред!

12.03.2012 г.

Замръзнала Земя

На Виолета Негованова


Замръзнала предсказаха Земята
ще бъде утре рано сутринта.
В ридания разтърси си снагата,
докато плачеше сама в нощта.

Чедата ѝ заспали на гръдта ѝ
се поразбудиха от сладък сън,
но майка тя, пак всички ги погали
да спят, а тя сподави своят стон.

В далечен град момиченце изважда
последни клечки от протрит кибрит.
В сърцето ѝ една сълза заяжда
като артрит в коляно на старик.

Топят се километрите в секунда,
подават ли си хората ръце.
Замръзнала, надеждите изгубва
Земята и потъва в снегове.

Предсказаха, но нищо не познаха.
В далечен град момиченце само
стопило бе леда дори с едната
протрита, стара клечица добро.

05.02.2012 г.

сряда, 14 ноември 2012 г.

В цикламено

На Величка Русева!


Далечна, скъпа моя, не плачи!
В цикламено пред мен си спряла.
Знам, днес в душата ти горчи,
докрай сърцето си отдала.

Уплашена приличаш на сърна.
Сърцето ти отмерва болка.
Ръката ти държа, една сълза
поема свойта обиколка.

Но сепвам се. Аз имам чифт крила!
Сълзи да бърша не отива.
В свят чуден, приказен ще заведа
изгубената самодива.

Сега заспивай! Затвори очи!
Лети се само в светлината.
Къде да се събудиш казваш ти.
Все ще се срещнем на земята.

Прегръщам те, ти знаеш. Не плачи!
Записано е да ликуваш.
Вълни изпълват твоите следи,
а ти в цикламено танцуваш.

27.01.2012 г.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Честит рожден ден

На Иван!

Отпътувах сине и ти донесох
на младите рамене такъв товар..
и така твоята майка отнесох,
а майката си е най- големият дар.

Не се оплака и нищо не каза
и сломен за миг не видях твоят дух.
Награди ли ме, или ме наказа?!
Как “Искам!“ никога от тебе не чух!

Прости ли вече ония години,
във които без сили вървях пеша,
а очите ти пред мен - мълчаливи
зареждаха мигом моята душа?

Поправка за миналото ни няма,
но ако можеш на този ден - прости!
Заплачеш ли от тази си рана,
за пръв път ще бърша твоите сълзи.

За пръв път ще питам как си се справил.
Ще се усмихнеш, май приличаш на мен.
Ще отговориш:“Не съм се удавил.
Още съм жив на рожденият си ден.“

С тази усмивка в мене живея,
тя изпарява за миг моята скръб.
Това е причината да успея
този живот все да го нося на гръб.

Аз, се разбира, че пак ще отсъствам.
Вместо торта, признание по море
ти изпращам и така ще присъствам.
Честит рожден ден, мое мило дете!

23.08.2011 г.

Пеперуди по върха на метлата


На Росица Петрова!

Как е брала коприва по мръкнало,
после как мълчаливо е плела...
Не, не питай! Не знам. Свръхестествено,
аз до нея съм бяла и смела.

Тази планета отдавна се чуди
как, когато ми хване ръката
се посипват милион пеперуди.
Точно тук - по върха на метлата.

И е толкова странно и истинско.
Сто вълшебства разбрах, че умее
както никой..Повярвай, в копривено
чувам ето сега да се смее.

Как е брала коприва по мръкнало,
после как мълчаливо е плела...
За нея е напълно естествено,
аз изобщо си нямам идея.
 
Wordpress Theme by wpthemescreator .
Converted To Blogger Template by Anshul .