Напоследък ви пиша на крак.
Някак, все ми се случва в метрото.
Път пресича ми бял котарак.
Вярвам в бъдещето и в доброто.
По очукан и груб тротоар
трака сънено мойта надежда,
Както някой премръзнал клошар,
само с едно око ме поглежда.
И докато ви пиша на крак,
колко много вода е изтекла!
Просто, хванах последният влак.
От тогава съм поомекнала...
19.11.2013 г.
вторник, 19 ноември 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Ти виж след десет дни да си във форма, че без теб каква ще е моята платформа!
Любо, сигурна съм, че си ме надценил. Та нима бих могла аз да говоря за автор, като теб!
Ако си глътна граматиката, ще ти ударя една целувка, а ти ще ми дадеш автограф. :)
Леле, какво ме чака! Много грозно пиша, да взема да ти отвърна със същото, ще е по-добре! Поздрави и лека вечер, Ваня!
Поздрави, приятелю! :*
Публикуване на коментар