Преди изгрева

Понякога изтръпвам ужасена.
Събуждам се, обляна цяла в пот.
Сънувах се и грешна, и скроена
неправилно за този наш живот.

Не спиш и ти и все си раннобудна.
Болят те май и тебе две крила.
Ножове по планетата безумна
порязват, против всички правила.

Да знаеш само, колко много искам
да почна отначало тоз роман!
Листата му така да ги разлиствам,
че да изчезна, както аз си знам.

Но сянката ти, плътно зад гърба ми
печат поставя върху всеки лист.
И точно там засъхнала кръвта ни,
ни ражда изгрев, абсолютно чист.

10.10.2012 г