Без име

Макар, че всеки ден една Вселена
се ражда, аз съм толкова сама...
Царица бях онези - 100-те дена,
а днес на ешафода съм едва...

една жена, не много по - различна.
По - тиха даже от снеговалеж...
А вътре в мен по скала сеизмична
тресе така, че можеш да умреш...

На мен като на куче ще ми мине
или пък не, това ще бъде край...
Забравих как се казвам. Нямам име.
Любов, любов и нищо друго май...

17.10.2012 г