Родена съм със думата “модерно“.
И времето и дрехите. Светът.
Осъмвам, както всички. Прекомерно
кафето, бачкането и ядът...
Душата ми в кюше се е завряла.
Към днешна дата туй е демоде.
Безполова и вечна. Оживяла,
очаквам я от утре да ме спре...
Ей тук направо взех, че се почесах.
Не пия и не пуша. Ангел жив.
Във Нета пич възстаричък харесах,
ма той пък се оказа куц и крив...
Остава само проби да си правя.
/Блондинките са вече демоде!!!/
Косата ми е черна. Не – кафява,
реши ли полицаят да ме спре...
2 коментара:
Куц и крив, ама поне е жив! Туй стихо много ме разсмя, макар че блондито се някъде ската!
Беше пуснато в една група- “Без цензура“ едно стихо преди време и аз отговорих, нещо като диалог. :)
Публикуване на коментар