В такива безсънни, безветрени нощи
сама по первази сомнамбулно вървя.
За него отново се сещам. Все още
ненаситно с въпроси до кръв се кълвя.
Третият беше този сън разпокъсан.
Събирам парчетата и с малко късмет
преди да потропа той - принцът орисан,
до един ще ги сложа в раздела “Без теб“.
От глава до пети съм само сарказъм.
Сомнамбулно первази се блъскат във мен.
Където са трима, един е наказан
от два стола да падне на пода студен.
13.06.2012 г.
понеделник, 3 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар