Пак по първи петли те напускам.
Вън прегърнати минувачи не спят,
с теб във сиво въздишка изпускам.
Заминавам днес. Ти веднъж не ме спря.
Претръпна бавно моята майка.
За спомен взимам само благодатта
да седна на градинската пейка.
Небесата ти, побелели от сняг
не цъфтят с младостта на синът ми.
Попи потта ми чуждозем, камъняк,
който в радост превърна скръбта ми.
До скоро и довиждане прашен, мой град!
Всъщност, копнея да те прегръщам.
Изглежда съм влюбена в градският хлад,
в теб неизменно, щом пак се връщам.
26.02.2012 г.
0 коментара:
Публикуване на коментар