Почивка не знам. Тук, на периоди
бодва ме Дявол с извити рога.
В кафето го срещам, в тез епизоди
злобно посяга за мойта глава.
Примката бавно, полекичка стяга.
Знае, че дишам и аз кислород.
Минавам на режим “Оцеляване“
за неизвестен, леден период.
Всичките чувства в една сълза сбирам.
Може би той предусеща това.
Трепва тревожно, щом сили намирам
да сменям състава и на кръвта.
Навсякъде рози ще си посея.
С тях всекидневно ще цъфвам и аз.
Страх го е Дявола, че ще живея,
че свеждам глава, а пак имам власт.
01.03.2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар