Усмивчице моя

На Величка Русева!

Още хората тук сме щастливи
и до нас достига още вода.
Гнезда топли са птиците свили,
разкриват земни безброй чудеса.

Ти, Усмивчице моя си чудна
и мълчалива, когато седиш.
Съвестта ти по - важно е будна.
Аз дълго гледам след теб щом заспиш.

Хайде, литвай към твоето лято.
Нали съм силна, над тебе ще бдя.
Не е имало нещо по - свято
на тази планета от любовта.

Още хората тук сме щастливи
и да протегна ръка съм до теб.
Попътен вятър нека ти свири!
Усмивчице моя, тръгвай! Напред!

12.03.2012 г.