Жътва

Нямам време и нито секунда
за отмора тъй, да потъна.
Диша лятото в скорост безумна.
Тук е жътва, трябва да жъна.

Пак кръжи над главата ми птица
и нощите смугли ми буди.
Под крилото ѝ малка главица,
очите сменила със други.

Изкълвава трохите последни,
виновно се свива във мене
и сънувам следите ѝ древни.
Бързам, нямам никакво време.

Тук е жътва и трябва да жъна,
а на есен започва порой.
Е, не станах покорна кадъна.
С две крила съм готова за бой.

17.07.2012 г.