Морето

Морето е във лудите ми вени,
така съм сутрин  кротка и мълча.
Плета от водораслите зелени
и къща от черупчици градя.

В очите ми е тъжно и кафяво,
не е отмило няколко следи.
На чайките залагам и направо
животът ми така  ще продължи.

В сърцето ми е бяло и е пяна.
Две рачета са тръгнали на път.
Аз знам, солта лекува всяка рана,
преди краката да се уморят.

Морето е във лудите ми вени.
и моя ахилесова пета.
Ако зависеше само от мене,
избирам си във него да умра.

25.06.2012 г.