Как ли така ме направи ти, Боже?
С всяко сърце да туптя през деня.
Ще трябва нали и друг да го може,
чакам го още, не знам до кога.
Изричам в празната стая: Да, скъпи!
Чакам те вечно в това кафене.
Нямаш представа как няколко пъти
в друг припознах се, година поне.
Но днес не съм тук. Смених си адреса.
Старата сламена шапка избрах.
Искам да видя звездите къде са,
които лъжите стриват на прах.
09.07.2012 г.
вторник, 4 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар