Нашата среща

С жена си на маса, отсреща.

Говориш и бавно шептиш.

Такава е нашата среща,

срещу мен ти влюбен седиш.

Тя мисли си: Дявол пленен е.

Разбирам, че Ангел си жив.

В света забързан, безвременен

пътуваш към мен, находчив.

Отпускам ѝ само минута.

На нея, на теб - Вечността.

Любовта там чака нечута.

Живее и има права.

Не ставай! Умри даже с нея.

Все едно, до края си мой.

Любов моя, нямаш идея

как съм в теб нестихващ порой.

22.05.2012 г.