Разбира се, че вече съм пияна,
а ти ще ме поносиш на ръце.
Към тайното ни място, на тавана
и лампичката с форма на сърце.
А аз ще ти поискам пак ръката,
напук на всички стари правила.
Халката ли? Загубих си халката.
Научих се да пускам хвърчила.
Разбира се, че вече съм пияна
и чакам да удари полунощ.
Дори да си оптическа измама,
прекарвам с теб последната си нощ.
31.12 2012 г
понеделник, 31 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
И защо скромничиш, се питам? Време е за стихосбирка!
Ех, Любар! ..:) Харесвам сърцето ти.
Ами да, като нямам снимка на профила, какво друго да харесаш. Поздрави!
Бързо слагай брадатата, просто си трепач! :)
Колкото до сърцето - то е разкрито от всички приказки, които си разказал, а аз съм прочела за “Лека нощ!“
Публикуване на коментар