И тази зима пак ще презимувам.
Оказва се, че съм със силен корен.
Любов все още всяка нощ сънувам
и имам дух напълно непокорен.
Получих тук - таме по драскотина
по улиците стръмни на живота.
И свивах се до тънка месечина
във чашата горчива на бар - плота.
И често хващах в дланите си малки
ръцете на останалите хора.
Оттук - оттам по някой ме е дялкал,
но не това, а друго ти говоря..
Че тази зима пак ще презимувам
в едно небе с Луна като глухарче,
а вятърът попътен ще издува
големи бузи, като смешно старче.
06.10.2012 г
четвъртък, 6 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар