Къде са тези страхотни мъже,
които в гърдите се тупаха?
Далечен спомен до кост ме гризе,
след него и други се струпаха.
Пусках косата си вместо въже,
по нея до мене се стигаше.
На всичките принцове & сие
вечно въздухът не достигаше.
От мъка изчезвах и изведнъж
изобщо ме нямаше никъде.
След мен пуснаха поройният дъжд,
но нямаше вече настигане.
Всъщност, не е чак такава беда.
Даже точно на мен ми отива.
Отрязах късо онази коса,
но останах една самодива.
02.12.2012 г
неделя, 9 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Pishesh strahotno! Ne spirai da hvashtash himikala kogato se razbuntuva sarceto!
Благодаря сърдечно!
Честита Коледа!
Публикуване на коментар