Bon voyage!

Синът ми порасна тъй бързо.
Неусетно аз остарях.
Гледам го - мускули свързани.
Навремето същата бях.

Очите му малко критично
отмерват и болката в мен.
Заклева се: нещо различно
ще прави. Защо е роден?!

Решавам, спокойно ще седна.
Почивка, че все на бегом
пресичам, тревожно - вълшебна
да стигна до нашият дом.

Направих му чудна магия.
Приготвих му куфар с багаж.
Когато зад ъгъла свие,
благославям го: Bon vayage!

Да, тъжна съм. Не само днеска,
но днес вече слагам черта.
Всичко е една хумореска,
а уж имам всички права.

Всички права са илюзия,
спокойни поне да заспим.
Днешният миг е прелюдия
за края към който вървим.

16.05.2012 г