Като Палечка

Уморих се от непосилна болка,
раждаща се във неравната борба,
като Палечка, се прераждам малка,
ала чувствам силата, че съм жена,

защото нося ментално пламъче,
а то не спира в сърцето да пламти
и не допуска случайно камъче
от което зная колко ме боли.

Обичам да слушам приказка стара
във която има напевен рефрен,
че той ми дарява своята вяра
да не напускам пътя ни съкровен.

Героинята – толкова мъничка,
сякаш че е момиче джобен размер,
носи малка, сапфирена обичка
с която трие всеки мръсен ревер.

Чрез този сапфир запомням рефрена –
повтарям го често пъти наизуст:
как героинята била родена
не за тъга, а за обич в света пуст...

А ти, след като научи за нея,
побързай в сърцето си да я скриеш-
заедно със нея аз ще се смея,
но тайната ми няма да разкриеш.