Как да летя сред облаци тъмни?
Цяла нощ тука буря вилня.
Точно днес съм сама и по стръмни
склонове уча как да летя.
На крилото ми падна, от дясно
вчера някаква странна сълза.
Преди да се отрони безгласно
ме помоли за къс топлина.
Нарочен ангел съм и е сложно.
Може би само сън е това?
Предполагам, дори е възможно
да осъмна с рога на глава.
И от страх пускам всички резета
и заключвам възможни врати.
Невъзможно да бъде приета
бавно бурята се укроти.
А душата ми - истинско чудо,
полетя без да може да спре.
От земята прилича на лудо
хвърчило с разтворени ръце.
17.01.2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар