Осъмвам пак със тебе и защо ли
така за ласките ти закопнях?
И двамата на сцената сме с роли.
Животът режисьор е и на тях.
В мига, когато лудо те отричам
събуждат ме и първите петли.
Осъмване. Отричайки, се вричам
и те заплитам в моите коси.
Осъмвам, а отсреща в хоризонта
за мен се ражда с изгрева деня
и бърза да ми каже, че съм твойта
най - вярна и осъмваща жена.
05.05.2012 г
събота, 24 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар