Такава съм, каквато ме намери.
Замислена, те вдишвам в късен час.
Споделям с теб познатите алеи
и къщата ни - до самият плаж.
Такава съм, със същата усмивка,
с която в онзи ден те покорих.
И днес все още в шегата прихва
до сълзи смях, превърнал се във стих.
Такава съм, по - чиста от водата,
която ти от менците ми пи.
На пътя, тук оставихме следата
и ето - здраво двама ни държи.
Такава съм, с огъня в очите,
които път ти сторват да вървиш.
На тоз кафез решетката са дните,
в които вплетен с мен в едно вървиш.
16.12.2011 г.
понеделник, 12 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар