Нещо се случи с тази планета.
Бясно наопаки се завъртя.
Път ли ѝ мина черна комета,
та тъй далечни сме точно сега?!
Ето, в моите стъпки щастливи
нищо не никне, освен самота.
Гъби тук - там и то неядливи,
в различни стадии на гнилота.
Огън запалвам с двата си черни
въглени, дето отдавна тая.
Стига ми той, докато си легна.
Докато вълшебство пази деня.
После забърквам смело рецепти
от някой отминал, кратичък сън.
Спомням си даже с точност проценти.
Времето мога да сменям навън.
Тъй съм откакто мога да помня.
Земята за мен обратно върти.
Аз наливам в дълбоката стомна,
а тя упорито празна стои.
Така е, обратно завъртане.
Прочетох в дебела книга това.
Хаос, абсолютно объркване.
Безверие в нас и край на света.
11.02.2012 г.
събота, 17 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар