Какво ме съдиш толкоз строго?!

Какво ме съдиш толкоз строго
ти,която си далече?!
Мазоли съм събрала много
и стигат за живота вече.

Преди да ме засипеш с хули
човеко беден,озверял
от злоба,завист и заблуди,
преди да ме омажеш в кал,

сама виновно коленича
пред бащината си врата.
Майка ми бърза ,да изтича
към мен,избърсвайки сълза.

Сърцето ми ,на половини
се пръсва точно този ден
и всички минали години
изсипват детството пред мен.

А тя започва да се чуди
леглото как да постеле.
Край мене суети се с думи
и тъй я помня от дете.

За раните незаздравели
намира бързо стар мехлем.
Сърцата ги залепя-цели,
мазолите цери съвсем..

Това са нейните вълшебства-
Любов,Любов и пак Любов.
Посипа златното ми детство,
а днес-колетът е готов.

Сълза отново ще отрони,
щом и куфара застягам.
Аз бързам,времето ме гони.
На магия се надявам.
Какво ме съдиш толкоз строго?!