Прелиствам страници и препрочитам.
Ръцете ти миришат на лимони.
Със Слънцето до днес в полуда тичаш,
опитва вятърът да те догони.
Разрошена и неприлично смела,
развей си безпричинната усмивка!
Лимонов дъх със себе си си взела
и можеш да пътуваш без почивка.
Ръцете ти миришат на лимони.
Сътворяват и невиждано церят.
Вълшебствата ми нека са закони
Орисвам над главата ти да бдят.
30.01.2012
четвъртък, 15 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар