Мен хрумне ли ми да се мръщя
се ваксинирам веднага.
Естествено се тъй превръщам
пак в медицинската сестра.
Компютъра и нета спряха,
в инфарктна поза съм така.
А и парите ми прибраха,
сега се хванах за глава.
Неволя брате, ме застигна.
Добре илачи си тая,
та съвършенство да постигна,
с то пък гледай ти - беля!
В килера съхранявам билки
за всякакъв тормоз и зор.
листенца, корени, тичинки
и ето - някакъв разтвор.
Изпивам го и засиявам.
Очаквам скоро резултат.
Инфаркта на мига забравям,
с друг зор съм в тоалета. Пак
светът си хърка и нехае
на крехките ми рамена,
че паднаха тегла. Комай е
време да махна със ръка.
Затуй ви пиша, да ме знайте.
Ще пийна ей сега вода.
Спокойна да съм. Вий дерзайте!
Церя се и съм у дома.
01.02.2012 г.
четвъртък, 15 ноември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар