Аритмия

Тъй сърцето внезапно подскочи,
с един удар изгледа сгреши.
Страхът стисна ми гърлото снощи.
Има още какво да боли.

Как детето самичко оставям
или как ми го взимат дори...
Треска тресе ме, аз се задавям
и умът ми от лудост гори.

А от лед сме навред обградени.
Аритмично сърцето тупти.
От кого сме така замразени?
Неправомерно в ляво боли.

Дишам само дълбоко, ще мине.
А уплашени детски очи
търсят някъде в мене пролука
да лекуват, където боли.

24.03.2012 г.