Смешна приказка за Лека нощ

На Лъчезар!
За спомен, когато вече няма
да моли за приказка!

Заспивай момченце! Аз ще измислям
истории все чудновати наглед.
Не ги пише в книжки - тук се подписвам.
С моята обич - подарявам на теб.

Далече, далече...много отдавна
живяла магьосница в странна страна.
Майка била и вълшебница славна,
та нямал и тайни от нея света.

Как и защо по земите тъдява
дошла да живее със свойто дете?
Никой на знае, но всеки разправя,
че бедите можела тя да ги спре.

Започвал денят ѝ много от рано.
Тя приветствала слънчевите лъчи.
От дясно море, вълни бели - пяна.
Сянка в жегите хвърляли канари.

Кътала също магическа пръчка,
която донесла от друга земя.
Нищо особено - някаква съчка,
но чудно усмивките връщала тя.

Потомка нали - девето коляно
държала във къщи кристално кълбо.
С ръцете си го прегръщала цяло,
щом станела сутрин от свойто легло.

Всичко разбирала, всичко четяла.
/В някои дъждът проливно валял./
Тъй се случило веднъж, че видяла
как бедно момиче се влюбило в крал.

Плачело то, а снегът злобно скърцал.
За вълшебство молело, къс светлина.
А адът току под него просъсквал.
Тъмна бездна мамела, пълна с мъгла.

Тъй странно било, съвсем нетипично.
Любовта, както знаем - дава крила,
дори и когато всеки самичък
я носи на крехките си рамена.

Грабнала бързо метлата вълшебна.
/Всеки ден така се придвижвала тя./
Спряла се чак в далечна страна, бедна
пред схлупена, малка, дървена врата.

Тихо, на пръсти в къщата влязла,
а там дългокосо, красиво дете
цяло изпълвало стаята празна
със своето влюбено, златно сърце.

Но както във всяка приказка има:
зла вещица трупала тонове сняг.
Нямало кой да прокара пъртина,
уж имало близо дори и пазач.

“Подай ми ръка, момиче прекрасно!“
прошепнала ясно вълшебницата.
“Че тук ти си Ангел - туй ми е ясно,
където е лято ще те заведа.

Но първо ще трябва да ми помогнеш
наоколо всичкият лед да стопим.
Докосвам сърцето ти - ще си спомниш,
че дълъг път има до твоя любим.

Хайде, че съмна! Запрятай ръкави,
а пръчка вълшебна не нося - уви.
Само две тежки, големи лопати.:))
Засмях се със теб и така да върви!“

Далече, далече..тука се спирам!
Заспало момченце под топъл юрган
и целия само в смях избродирвам.
Всъщност, само това наистина знам.

2012-03-15 09:07:00