Приятелство

Преди да тръгна на далечен път,
почерпи ме със горчиво кафе.
Подари ми книжка в смълчания кът
за “Сбогом“да си стиснем и ръце.

Накъде полита самолета?-
Летя и аз във синьото небе.
Приказки чета от книжка взета,
отдалечавам се...и съм дете.

Връщам спомен как се запознахме
и в спомена ми има само смях.
Като в огледало се видяхме
и нямаше там нито капка грях.

Който приятелството разбере
и искрено ще ни се усмихне.
Само усмивка може да съзре-
това е,което сътворихме.

Живея тялом така далече,
но и слава Богу,че и светът
устроен е,че отдавна вече
съм станала част от твоята плът.

 2011-08-19 16:17:16