Любов

Прашинка съм в безкрайната Вселена
и пътник в живота суров.
Тази нощ съм така пременена
да танцувам със тази дума-Любов.

Към детето,пораснало вече
силно,младо и пълно със смях.
Отсъствах,когато беше още човече
и най-добрата майка не бях.

Към детето,което ми чурулика
и ме възпитава какво е Любов.
От устата му звездна музика блика,
за нея цял Свят се мисли готов.

Към баща ми и към моята майка,
сторили детството ми вълшебен цвят.
Тук точка ще сложа,а не запетайка.
Ревниво го крия във моя си свят.

Към мъжът,който със топла усмивка
сложи Слънцето във моите крака,
после зави ме със чудна завивка
и запалихме двама огън от пепелта.

Към Земята,която така ни говори-
като ни дава своята гръд
като майка,която нощем се моли
утре да намери детето и път.

Прашинка съм в безкрайната Вселена.
Животът ми отправи своя зов,
път да намеря във щастието,озарена
и вечно танцуваща със думата Любов.

2011-08-09 00:06:29