Мен хрумне ли ми да се мръщя,
се ваксинирам веднага.
Естествено се тъй превръщам
пак в медицинската сестра.
Компютъра и Нет-а спряха,
в инфарктна поза съм така,
а и парите ми прибраха -
сега се хванах за глава.
Неволя, брате ме застигна,
добре илачи си тая,
та съвършенство да постигна,
а то пък гледай ти - беля.
В килера съхранявам билки
за всякакъв тормоз и зор.
Листенца, корени, тичинки
и ето - някакъв разтвор.
Изпивам го и засиявам,
очаквам скоро резултат.
Инфаркта си току забравям,
към тоалета тичам пак.
Света си хърка и нехае
на крехките ми рамена,
че паднаха тегла и май е
време да махна със ръка.
Затуй ви пиша, да ме знайте.
Ще пийна ей сега вода,
спокойна да съм, вий дерзайте!
Церя се и съм у дома.
2012-02-02
вторник, 23 октомври 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар