Бяло поле

Докато съм в това бяло поле
съм свободна да пиша стихове.
Да си мисля, ти откъде се взе?
Защо живота прави трикове...

Присъстваш на цялата страница,
а вечерта полета чертае.
Превъртя ли, щраквам катанеца
и веднага си хващам трамвая...

Това, което изричаш трудно,
точно сега му е времето.
Знаеш ли, в този един час е чудно,
защо ли ти изписвам името...?!


13.03.2014 г.