Вятър във врата

Задишал ми е вятър във врата
и сутрин от кафето ми отпива.
Живея тайно, само от дъха
по кожата ми тръгнал да попива...

Не знам къде по този свят е бил,
когато съм препускала обратно?
Посоките ми в себе си е свил.
Повтарям го, повтарям многократно...

Усещам как въздъхва по обяд.
Разплита ме, като кълбо от прежда.
Отгатнал ми е истинският цвят.
Мълча го, като мъничка надежда...

Разбира се, утайката във мен
отчита всеки удар на сърцето,
а гробът ми е онзи стар герен,
където се оглежда и небето...


04.03.2014 г.