Хвърчило

Кръжат над мен металните акули,
които ни превръщат в емигранти.
Далече от дома си - кръгли нули,
все някак влачим спомените в чанти.

Поне пред мен, защо да се преструваш?!
Знам всичките ти язви по венците.
Спокойно буца сирене купуваш,
но как преглъщаш тази - със предците?

Търпиш, а всички улични капчуци
стаяват в теб дълбоко свойте локви.
Прескачаш ги, но нещо все ти куца
и в нощите - възглавницата мокри.

Защото съм си мъничко хвърчило,
с мечти - в небето как ли би летяло?
Развързана, връвта ми много силно
е свързана със слабото ми тяло.

30.09.2013 г.