На маска кислородна

Закусва май нарочно само с трици,
та целият ни свят му е виновен.
Очите му - две мънички карфици
и здрав да прободат, ще легне болен.

И капка от кръвта си не ти пуска.
Назад отстъпваш, но не ще заминеш.
Това е нищо мила, пак ще съска,
дори и в нелегалност да преминеш.

Е, ти в един от ъглите ще дишаш,
оставена на маска кислородна.
В небето му с едно сърце ще пишеш,
защото твойта кръв е благородна.

Във тишината само ще усетиш,
как ти сама, с едно сърце си светиш.

08.10.2013 г