Имам го светът - в една монета.
Ези или тура ще ми се падне?
Мои са високите тепета,
а после, щом сънят ми се разпадне...?
Добре е да мълчим и не грешиш,
защото думите ще са сираци,
ако след някой миг се изпариш
и нямам вече път, и нямам знаци...
Съвпадат приказки и светове.
Набъркал се е старият вълшебник.
Знам, ти си имаш твойте страхове,
аз- още някой друг по- тежък делник...
Но, времето премерило е в нас
със точност - до последната въздишка.
Остава само стъпка. Ти и аз
сме приказка, тепърва ще я пиша...
26.08.2013
вторник, 27 август 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Точно така, Ваня... Приказките ние си ги пишем и ние решаваме кога и как.
Много съдържателен стих!
Благодаря, моя Скарлет!
Публикуване на коментар