Под сянката на жълтоклюн чадър
реших и аз, човек да се почувствам!
И с пет торби, като един катър,
между почиващите се курдисвам...
Прикрити повече зад голота
и баби, и русалки ми харесват.
Широко съм скроена по душа!
Нали, в най- тесен ъгъл ме наместват?!
Поглъщам този свят, така красив,
докато с клюн чадърчето ми щрака.
Знам, въпреки животът си бодлив,
намира тенджерата - похлупака...
22.08.2013
Ваня Апостолова
четвъртък, 22 август 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар