Дявол да ни вземе!

На Митко!

Махни го този поглед на любим!
Пораснахме, не ни боли от нищо.
Душата ми е като Хирошима
след бомба, търси смисълът си свисше.

От мен не чакай никакви слова!
Мълча любовите си до последно.
Нали отряза моята глава?!
Изчезна и сърцето ми безследно.

Не скитам вече нощем, имам дом.
Прибирам се след точката. Веднага!
Да, в чашата ми още има ром,
останал от безславната ни сага.

Махни го този поглед на любим!
Каквато съм глупачка ще омекна.
В различен сън, със други хора спим.
Дори и аз успях да го пресметна!

Когато разберем, че да боли
е смисълът на всичкото въртене,
един на друг нали ще си простим?
А до тогава - Дявол да ни вземе!

21.08.2013
Ваня Апостолова