седя, като същинска Баба Яга.
На всичко старо светила масло,
изхвърлям и чепика, който стяга.
По дрипа свличам всеки ден от мен
и Дяволът разбрал, че съм девойка
Изпуснах те за някаква си бройка..“
По - силна само с този гол инат
и с облаците, по които ходя,
заседналата брадва в моя врат
разбра - непоправима съм порода.
Така, когато грубо подцениш
мъниче, като мен - една Козета,
живееш в Ад и друг път ще летиш,
а аз септември хващам самолета!
04.07.2013 г
0 коментара:
Публикуване на коментар