Стихове от кухнята

По английски тертип, с много къри и лук,
вечер кацат летящи чинии.
Две огризки залепнали, сякаш напук
ми избиват тук - там по чивия.

И от двете страни пак ми пари котлон,
тежък сън ми загаря в тавата.
Най - безстрашно препускам, като вихрогон.
Разкрасявало много краката.

Щом мечтите ми твърди и светли уврат,
аз ги пръскам, нали съм прахосник!?
Не с вилица и нож, със сърце се ядат!
Слушай в себе си онзи магьосник!

Зад гърба ми шушукат: „ Тя пак превъртя,
този свят го нахрани с попара.“
Просто, винаги помня и слагам солта.
Най - накрая ухае на вяра.

Не пресявам през сито, с груб материал
и по мой си тертип съм щастлива.
Само боса и рошава ходя на бал,
все направо вървя в тази крива.

И каквото от тази смес стане - добре,
заминава в летящи чинии.
Нещо все ще успее да се изяде,
преди съвсем, съвсем да изстине.

23.06.2013 г.