Влиза смело в морето мойто малко момче.
Аз до него/ все още/ - апетитно парче.
Търся в пясъка вече 40 години...
Бях русалка и аз, и така - по бикини.
Няма начин, как да върна вълните назад,
но червена пак ставам, като кръгъл домат.
И щастлива, една от стоте шамандури,
с глава над водата, през житейските бури.
Ако питаш, какво за живота си мисля,
ще кажа, че всеки денят си боядисва.
Ще ти кажа, че имам още толкова хъс,
да оставя в съдбата отпечатък и пръст.
Да живея докрай, да започвам от нула.
Да достигам върхът на една моя кула.
Да усетя дъхът на едно силно рамо...
Абе, седмичен статус това ми е...само.
04.07.2013 г
четвъртък, 4 юли 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар