За всички среднощно - бездомни

В мен живее полудив Тарзан.
Той е, който разкъсва синджира.
Гола шията ми, без гердан.
Никому не съм принадлежила.

В крайна сметка, така е добре
и паважът усещам, е топъл.
Приличам на бездомното псе,
дето лае напето, без вопъл.

Ето, този район си е мой!
От ресниците - чак до небето.
Влизах няколко пъти във бой
и увиснах веднъж на въжето.

Две - три крачки към мене и знам,
пак обяда сама ще разкъсам.
Не завиждай, което аз ям
твоя милост не би помирисъл.

Всъщност, всичко дължа на Тарзан.
На топлите, детските спомени.
Ето, този район - като хан
е за всички среднощно - бездомни.

17.06.2013 г