Прегърбен, в тридесет и три торби
животът ми за своя Рай замина...
От там ми пишат: “Огън ни гори
и всеки втори тръгва за чужбина...“
Дали, защото вечно втора бях,
пък Раят казваха, че е далеко...
Потеглих до...и чак назад се спрях,
с щастливата усмивка на Алеко...
Пека се още в някакъв казан,
а силите ми - колкото на Богът...
На всичко нося. Не душа, а кран.
Такова изобилие от рогът...
Усмихнат, в тридесет и три торби
животът ми за своя Рай замина...
Един поет написа: “Тук вали.“
Не. Плача аз. Живея и ме има...
15.06.2013 г.
събота, 15 юни 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар