събота, 15 юни 2013 г.

В тридесет и три торби

Прегърбен, в тридесет и три торби
животът ми за своя Рай замина...
От там ми пишат: “Огън ни гори
и всеки втори тръгва за чужбина...“

Дали, защото вечно втора бях,
пък Раят казваха, че е далеко...
Потеглих до...и чак назад се спрях,
с щастливата усмивка на Алеко...

 Пека се още в някакъв казан,
а силите ми - колкото на Богът...
На всичко нося. Не душа, а кран.
Такова изобилие от рогът...

Усмихнат, в тридесет и три торби
животът ми за своя Рай замина...
Един поет написа: “Тук вали.“
Не. Плача аз. Живея и ме има...

15.06.2013 г.  

0 коментара:

Публикуване на коментар

 
Wordpress Theme by wpthemescreator .
Converted To Blogger Template by Anshul .