Носталгия

Изниза се светът до край пред мене
и пак се заковах сама на прага.
В същото предишно нетърпение,
с решение, което се налага...

Да стискам зъби, вече ми призлява.
От мъка хапя долната си устна.
Затворя ли очи, усещам хляба.
Попарата с масло е най, най - вкусна...

Не съм словоохотлива, ама никак.
Езикът съм си глътнала направо.
Надавам още онзи първи писък,
за който казват, е рожденно право...

Не мога да боравя с точни сметки,
но лятото предвиждам опашато.
Ще ми подпали тънките подметки
да тичам към дома си цяло лято...

Гнездо да свивам, някой да ме учи
и четири ръце да ме прегръщат.
Животът се прицели и улучи.
На синовете майките се връщат...

Остава само зъби пак да стисна.
Където се ожулих, да прегризя.
Носталгията, всъщност тя ме вкисна
и тя е най - убийствената криза.

04.02.2013 г