Сбогуване

Тя пак светът се готви да пресича
и пак ще гони някой самолет.
Завинаги!/я чух да се зарича/
се връща, със последният билет.

Две семки, от лимон и портокали
на тайно скъта в левият си джоб.
Разправя, че до ябълките стари
ще вържат екзотичен, чуден плод.

Не знаехте, че иска да си тръгне.
Все пак, тя беше черната овца.
Нали със нещо трябва да ви гръмне,
а плаща и безумната цена.

Довечера морето ще заплаче,
сълзите си ще скрие на брега.
Не би могло да бъде другояче,
те бяха като братче и сестра.

И кактусът, разбрал, че си отива
ще си отскубне всичките бодли.
Светът след нея сякаш, че загива...
Тя тръгва, но и нея я боли.

12.02.2013 г