Днес сребърен куршум ще му отлея.
В сърцето му направо ще се целя.
И не заради мен, заради нея.
За пустата ѝ кьорава неделя.
Свободен му е пътят към безкрая,
но цялото небе му е фъшкия.
Той най - добре умее да окаля,
а после да се пише най - добрия.
Реши ли да ѝ диша кислорода
и дървен кол в сърцето му забивам.
Той може да е нищо, гола - вода,
но аз умея страшно да убивам.
Събирай си полите и ме следвай!
Това ти е последната бутилка!
А колкото до него - стой и гледай
как гордо си сковава сам бесилка.
24.01.2013 г
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

0 коментара:
Публикуване на коментар