Любовта

Изприда те сърцето като свила
и в изгрева те срещам призори.
Във полета на птица подранила,
в дъха на моят син, когато спи.

Във чувството, което непозната
решава смело с мен да сподели.
Дори в шегата остра на съдбата
и принцът ми с козел да подмени.

Във хорската гълчава и напролет
в сърцата ни, когато разцъфтят.
В сълзите на обречените. Молят
в прегръдките ти тихо да умрат.

И много просто, във една усмивка
и в топлата ръка на мойта гръд.
Родена, невъзможното ще искаш,
за да му търсиш най - възможен път.

20.06.2012 г.