Небето с него стана безсмислено.
Птичата песен била само шум.
На езикът ми вкус на прокиснало,
като залежала стока във трюм.
Взе ми мерки най- прецизно лъжата.
Уши ми дрехи по цвят и размер.
Жадно изпи тази капка душата,
пресметната точно, със капкомер.
А със Скарлет под Слънцето тичаме,
в изкласилото жито, в стъблата.
Само лятото ще го обичаме,
после взехме билет до Луната.
Поръчах шапки за мен и за нея
и извиках попътният вятър.
Тази вечер една мъничка фея
ме орисва да имам приятел.
21.06.2012 г
понеделник, 3 декември 2012 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар